 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
||||
|
|||||||||||||||||||||||
 |
Тази книга няма претенцията да представлява пълно и подробно изложение на многоаспектната проблематика на социологията на изкуството или да представлява пълен сбор от инструкции за изследователите. Нейната функция е значително по-скромна - да въведе изучаващия тази проблематика в нейното специфично съдържание и да изработи усет за разкриване на типично социологическото мислене в една синкретична сплав от комуникативни, философски, естетически, семиотични, житейски екзистенциални, исторически и общокултурни елементи, гарнирани освен това със специфичната изразност на отделните изкуства и субективните нагласи на всички, които са свързани с неговото създаване, разпространение и възприятие.
|
 |
|
 |
|
 |
Настоящият сборник представлява резултат
от образователно-изследователският проект, наречен Виртуален център за музика,
култура и научни изследвания. Идеята на този проект се състои в това, че
променящата се технологична и комуникативна реалност предоставя нови и неочаквани
възможности както за разбиране на глобалните трансформации, които настъпват
в нашия живот, така и за разгръщане на нашите собствени същностни сили в
контекста на потискащите ни икономически и социални проблеми. Това, което
даде живот на проекта Виртуален център е убеждението, че едно нова по характер
информационна култура е в състояние не само да акумулира невероятни информационни
ресурси и да създаде ефективност, недостижима за традиционните методи на
образование, но и, което е най-важно – да създаде мотивации и самочувствие,
да навлезе в света на културните ценности по един нов и недостъпен досега
начин – чрез опосредстващата функция на виртуалната реалност. Сборникът съдържа три отделни изследвания разглеждащи феномена “музика” в различни аспекти. Той започва със статия от рано напусналия ни млад български философ и богослов Михаил Мънзов, която изразява философския смисъл на програмата, която Виртуалният център осъществява. Според него само вярата реализира ценностния характер на изкуствата и придава смисъл на творческия акт на личността. Именно вярата представлява субстанцията, обединяваща перцептивния и семантичен компонент в едно единно преживяване на човешкото съществуване. Студията на Йордан и Стоян Тошеви “Способността за въображение и същността на музикалното творчество”, изхожда от мисълта, че изразеното чрез музиката в никакъв случай не е нещо преживяно, което преди всичко композиторът, но също в известна степен и изпълнителят предоставят на вниманието на публиката. По отношение на това изживяване композиторът и неговият изпълнител са също толкова креативни, както и спрямо неговия художествен израз, доколкото в тяхното изкуство това изживяване и този израз са едно и също нещо. Монографията “Музикалната култура и информационното общество”, от Владимир Дулов представлява инструменталния аспект на това, което другите автори разглеждат във философски и общ социокултурен аспект. Той разбира задачата си в това да се покаже разликата между изследователската стратегия, основана върху качествения ценностен подход и обичайните системни анализи, каузални схеми и структурно-функционални построения. В центъра на една цялостна социологическа интерпретация на комплекса “масмедии – киберпространство – музикална култура”се поставят ценностните ориентации на социалните субекти, влияещи върху функционирането на медиите и формиращи съдържанието на виртуалната реалност в локалните и глобални компютърни мрежи. По този начин, при анализа на текстовата дейност, може да бъде получена значително по-богата информация, отколкото при стандартните схеми, основани върху анализа на вербално изразените предпочитания към определени начини за потребление на музикална продукция. В компютърните виртуални мрежи ценностното знаково пространство се перцептуализира и музиката не само въплъщава ценностното отношение на социалните субекти, но и служи и като “строителен материал”, като съдържание на мрежовата комуникация, като опредметена функция на индивидуалното и колективно съзнание. В този смисъл музиката функционира като своеобразен тип виртуална реалност, поради това тя като че ли става елемент от локалното време на киберпространството – именно това време, чиято трайност на изживяването трябва да означи наличието на определен тип ценност и нейните функционални характеристики. Този тип изследвания изискват специфични социологически методи, произтичащи от законите на музиката и съобразяващи се с характера на музикалното възприятие. Значението на тези методи нараства в контекста на приложението на новите информационни технологии, доколкото именно в новата комуникационна реалност става възможно опредметяването на една чисто културна (т.е. ценностна по своята същност интенция) |